@3-1 Приказки за размисъл

"Приказки за размисъл" е сборник от истории, някои от които съвсем ежедневни, други - със силен притчов елемент. Те изследват отделни страни на човешката природа, различни човешки слабости. Целта на част от историите е да изследват истинските причини за някои от провалите ни. Това, което ни съветва авторът, е да четем внимателно, да се спираме на всяка фраза и да визуализираме всяка страница.
Основни в "Приказки за размисъл" са темите за любовта, омразата, приятелството, зависимостта от другите и същевременно невъзможността да живеем без тях. Една от важните максими, залегнали в житейската философия на Хорхе Букай, е че трябва "да направим с възможния живот….. възможно най-доброто". Всички ние живеем в търсене на истината, съзнаваме възможностите си, но не винаги сме способни да начертаем правилната посока. Да приемем действителността такава, каквата е, да приемем себе си и другите, без да се опитваме да ги променяме, е отправната точка към себепознанието. Действителността става по-добра, когато решим да се наслаждаваме на това, което е възможно, вместо да страдаме, че някаква илюзия или фантазия не се осъществява. За Букай истинската любов не е нищо друго, освен неизбежното желание да помогнем на другия да бъде този, който е. Тя е опитност, чрез която се постига духовно израстване. Процесът на самопознание често е болезнен. Истините, към които ни насочват историите в "Приказки за размисъл", не са относителни спрямо определени моменти, а спрямо всички и всеки един от миговете, които в съвкупността си обикновено наричаме "наш живот". Интересното при всички тези истории е неочакваният им край. Целта на автора е не да дава готови отговори на житейски дилеми, а да провокира към размисъл. Мъдростта се постига само като се извърви трънливият път на самопознанието, но Хорхе Букай сътворява за нас магия: четейки тези "приказки", ние леко, почти неусетно стигаме до дълбоки прозрения за човешката природа и собствената си същност.
Има "приказки", които са от особено значение за нас. Разказаните от Хорхе Букай истории в "Приказки за размисъл" са едни от тях. Тези "приказки" оставят у нас спомен, с който ще заспиваме добре, ще се събуждаме спокойни, а моментите на радост ще стават все повече. И ние никога няма да забравим, че времето, в което сме щастливи е единственото и истинско Живяно време.