(c)2011

Златото на Хан Кубрат ( Перешчепинското съкровище)

   Книги ► Научна литература ► История ► история на България ► 
Златото на Хан Кубрат ( Перешчепинското съкровище)
Aвтор: Колектив под редакцията на Станислав Санилов
Издателство: Класика и стил
Година: 2006
ISBN: 954327021Х
Корица: мека
Страници: 394
Цена: 24.00 лв.  20.40 лв. (Отстъпка -15%)

Добави в количка
 
През лятото на 1912 година в пясъчните дюни близо до село Малая Перешчепина, в околностите на град Полтава, случайно е намерено съкровище - около 800 предимно златни и сребърни предмета - съдове, облицовано със злато и сребро оръжие и детайли от конска сбруя, коланни комплекти, украшения с инкрустации от стъкло и скъпоценни камъни, 69 златни византийски монети. Находката е уникална по своето богатство. Достатъчно е да се каже, че общото тегло на златните вещи е около 25 кг, а на сребърните - около 50 кг.
Цел на настоящата публикация е, преди всичко, да бъдат въведени в научен оборот всички съставящи Перешчепинския комплекс вещи с използване на специални методи за изследване (химични, металографски и други анализи) и консултации от специалисти по метал, камъни и други материали.
Публикацията се състои от текстова и каталожна част, включваща 137 описания.
Освен анализ на паметниците, читателите ще намерят и историята на откриването и съхраняването на съкровището от Малая Перешчепина — тя е изключително драматична, но с щастлив край. В средновековната археология това се случва твърде рядко, защото повечето подобни открития биват инцидентни и значителна част от техния състав е предварително разпилян, загубен или ограбен.
В написването на книгата участват няколко автора. Уводът е написан от Б. И. Маршак и 3. А. Лвова. На византийските вещи и монети са посветени разделите от И. В. Соколова и В. Н. Залеская. Тюркските и сасанидс-ки предмети са изследвани от Б. И. Маршак. По-голямата част от монографията е посветена на анализ на по-малко известния в литературата материал, който не можем с пълно основание да отнесем към византийската или иранската, нито към сасанидската или „тюркска" групи. Тези вещи публикува 3. А. Лвова. Заключението е написано от авторите съвместно. Материалите по историята на намирането на Перешчепинското съкровище са изследвани от Н. А. Фонякова.
 
Общи условия