(c)2011

Бавно

   Книги ► Художествена литература ► Романи ► 
Бавно
Aвтор: Милан Кундера
Издателство: Колибри
Година: 2022
ISBN: 9786190209799
Корица: твърда
Страници: 112
Цена: 18.00 лв.  16.56 лв. (Отстъпка -8%)

Добави в количка
 
Милан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Всепризнат е като един от най-забележителните съвременни белетристи и експериментатори. Творчеството му е израз на съпротива срещу традиционните методи за съблазняване на читателя, а всяко негово произведение е свързано с другите по силата на една завладяваща полифония на емоции, мисли и преживявания.
Милан Кундера е автор на есета, пиеси, сборници с разкази и поезия. Световна популярност постига с романите „Шегата“ (1965), „Смешни любови“ (1963-1969), „Животът е другаде“ (1970), „Валс на раздяла“ (1971), „Книга за смеха и забравата“ (1978), „Непосилната лекота на битието“ (1984), „Изкуството на романа“ (1986), „Завети и предателства“ (1993), „Безсмъртие“ (1989), „Бавно“ (1995), „Самоличност“ (1996), „Незнанието“ (2000), „Празникът на незначителността“ (2014).

Жена ми Вера казва: „На всеки петдесет минути по пътищата на Франция загива човек. Погледни ги – карат като луди. Същите хора, които проявяват такова изключително благоразумие, когато пред очите им обират някоя старица на улицата. Как така не ги е страх, когато са зад волана?“ Какво да й отговоря? Може би това: сведеният над мотоциклета си човек е съсредоточен единствено в мига на своя полет; той се е вкопчил в частица от времето, отрязана и от миналото, и от бъдещето; изтръгнал се е от потока на времето; озовал се е вън от времето; с други думи, той е в състояние на екстаз. В това състояние той е забравил собствената си възраст, забравил е жена си, децата си, грижите си; затова не го е страх; защото източникът на страха е в бъдещето, а освободеният от бъдещето си няма от какво да се страхува.
Бързината е вид екстаз, подарен на човека от техническата революция. Обратно на мотоциклетиста, бегачът винаги е вътре в тялото си, принуден е да мисли за пришките си, за дъха си; докато тича, той усеща своето тегло, своята възраст, повече от всякога осъзнава себе си и момента от живота си. Предаде ли обаче на машината правата си над скоростта, нещата стават коренно различни. От този момент насетне собственото му тяло е извън играта и той се отдава на нетелесна, нематериална скорост, скорост
 
Общи условия