Здравната информация като социален регулатор
Aвтор: Живка Винарова, Полина Михова
Издателство: Захари Стоянов
Година: 2012
ISBN: 9789540907260
Корица: мека
Страници: 316
Цена: 30.00 лв. 30.00 лв. (Отстъпка -0%)
Издателство: Захари Стоянов
Година: 2012
ISBN: 9789540907260
Корица: мека
Страници: 316
Цена:

Настоящото изследване е посветено на твърде голяма цел: да се потърсят и анализират социалните роли на произвежданата в здравния сектор медицинска и здравна информация, на нейните предшественици и производни.
Предвид полифункционалността, с която те се отличават, се регистрират както позитивни и негативни влияния върху отделния здравно активен човек, така и върху човешките популации, през целия биологичен цикъл на здравите и болните, при всички промени в обществото. За жалост много голяма част от генерираните данни, здравна информация и постинформационни продукти се изгубват, независимо от вложения за придобиването им експертен труд, време и материални инвестиции и така обществото не може да ползва огромния им социален потенциал!
Днес всички информационни производни се разпространяват както във физическия свят, така и във виртуалното пространство, което увеличава неимоверно много потребителите и въздействията им. Социалното взаимодействие е сложен процес, но е доказано, че хората реагират по-бързо в групи, независимо от проблемите и препятствията.
Основният въпрос, на който търсим отговор е : как здравната информация ни променя като публични личности – като социално ангажирани граждани? Тя може ли да ни направи по-адаптивни, по-ефективни в обществото? Да ни направи по-здрави?
За да си отговорим, следва да припомним определението за социално здраве – като степен и като скорост за приспособяване на индивида в обществото. Човек се счита за социално здрав, ако е в състояние да се нагажда ефективно към хора, процеси и събития в съответствие с времето и мястото, което обитава.
Предвид полифункционалността, с която те се отличават, се регистрират както позитивни и негативни влияния върху отделния здравно активен човек, така и върху човешките популации, през целия биологичен цикъл на здравите и болните, при всички промени в обществото. За жалост много голяма част от генерираните данни, здравна информация и постинформационни продукти се изгубват, независимо от вложения за придобиването им експертен труд, време и материални инвестиции и така обществото не може да ползва огромния им социален потенциал!
Днес всички информационни производни се разпространяват както във физическия свят, така и във виртуалното пространство, което увеличава неимоверно много потребителите и въздействията им. Социалното взаимодействие е сложен процес, но е доказано, че хората реагират по-бързо в групи, независимо от проблемите и препятствията.
Основният въпрос, на който търсим отговор е : как здравната информация ни променя като публични личности – като социално ангажирани граждани? Тя може ли да ни направи по-адаптивни, по-ефективни в обществото? Да ни направи по-здрави?
За да си отговорим, следва да припомним определението за социално здраве – като степен и като скорост за приспособяване на индивида в обществото. Човек се счита за социално здрав, ако е в състояние да се нагажда ефективно към хора, процеси и събития в съответствие с времето и мястото, което обитава.