Съкровища на мъдростта

Повече от четири и половина хилядолетия уст­ното и писаното слово е вдъхновявало човечество­то, като го е учило на твърдост, смелост, състра­дание, смирение и най-вече непрекъснато го е тлас­кало към прогрес. Целта на тази книга е да даде на читателите усещане за истинската сила и мощ на словото чрез знаменити крилати фрази, достигнали до нас през вековете. Езикът с неговата абсолютна, непризнаваща граници власт е в състояние да пораж­да кураж, милосърдие, тъга – всички възможни чо­вешки емоции. Именно езикът е може би най-голямо­то достижение на цивилизацията.

Цитатите в тази книга са подбрани заради сила­та, която внушават, заради способността им да вдъхновяват или да ни карат да размишляваме над човешките ценности и добродетели. Техни автори са монарси, поети, държавници, реформатори, уче­ни, писатели и воини. Думите им са събрани от па­метници, надгробни плочи, хвалебствени слова, ре­чи, книги и памфлети, радио и телевизионни преда­вания – тоест, от почти всички еволюирали форми на общуването. Зад някои цитати стоят презрени личности – например Сталин или Гьоринг, но при всички случаи думите им са имали мощен ефект. Те намират своето място тук, защото както казва Джордж Сантаяна (1863–1952): Онези, които не пом­нят миналото, са обречени да го повторят.

На страниците на книгата обаче поради ограниче­нията на обема може би няма да откриете имената на някои от великите умове на човечеството – и трябва да кажа, че безкрайно съжалявам за тези при­нудителни пропуски. Ако можехме да включим всички достойни цитати, те щяха да наброяват повече от сто хиляди. От друга страна, някои личности участ­ват с повече от един цитат. Мъдрото слово на Шекспир, най-изтъкнатия гений на английската литера­тура, е причина да му отделим място. Рузвелт също блести в историята със забележителния начин, по който ръководи една от най-мощните нации на све­та през годините на Голямата депресия и Втората световна война. Реториката на Чърчил пък вдъхнови един народ, паднал на колене, да се изправи срещу зло­то на фашизма в една от малкото справедливи войни в човешката история. Когато президентът Кенеди удостояваше Чърчил с американско гражданство през 1963 година, не забрави да подчертае силата на него­вите речи: Той мобилизира английския език и го пра­ти на бой.

Ние сме в състояние да променим историята със силата на устното и писаното слово, като не се ос­тавяме да бъдем водени от демагози и екстремисти. Със словото можем да помогнем на други страни в пе­риоди на трудности, като оказваме натиск върху собствените си политици. Или да се противопоста­вим на своеволията на милиардерите, както и на всички, които се разпореждат със съдбата на света. Езикът е най-голямото, а вероятно и единственото оръжие на човека срещу неправдата, беззаконието и войната. Може би най-великият антивоенен лозунг се появи анонимно през Втората световна война: Щи­кът е оръжие с по един работник от двата му края.