(c)2011

Кинг и Максуел

   Книги ► Художествена литература ► Трилъри ► 
Кинг и Максуел
актуално

Aвтор: Дейвид Балдачи
Издателство: Обсидиан
Година: 2015
ISBN: 9789547693708
Корица: мека
Страници: 448
Цена: 17.00 лв.  13.43 лв. (Отстъпка -21%)

Добави в количка
 
АНОТАЦИЯ:
------------------
Шон Кинг и Мишел Максуел не са типична двойка частни детективи. Двамата са бивши агенти на тайните служби и техните уникални умения доста често (като не изключваме и химията между тях) им дават предимство както пред заподозрените, така и пред блюстителите на закона.

Шон Кинг и Мишел Максуел, бивши агенти на Сикрет Сървис, са изправени пред най-голямото предизвикателство в своята кариера на частни детективи.

Армията съобщава на Тайлър Уинго, че баща му е загинал в Афганистан. Ден по-късно се случва нещо невероятно - младежът получава имейл от него, в който се казва: Съжалявам, моля те да ми простиш.
Тайлър решава да наеме Шон и Мишел да разгадаят мистерията около баща му. Тяхното разследване обаче довежда до нови въпроси. Може ли ветеранът Сам Уинго да е жив? Каква е била истинската му мисия? Дали синът му няма да е следващата мишена?

Шон и Мишел скоро осъзнават, че са попаднали на зловещ план, целящ да предизвика хаос в света. Всеки, който се опита да го осуети, е заплашен със смърт. Но двамата детективи са твърдо решени да помогнат на семейство Уинго.

Книгата е шестата част от поредицата на Дейвид Балдачи за детективите Шон Кинг и Мишел Максуел.

О Т К Ъ С
--------------

ГЛАВА 2

Първата неприятност беше, че бензинът му свърши
тъкмо когато влезе през отворената порта на каменната
сграда. Втората неприятност бе класическа – дуло, на-
сочено в лицето му.
Този път насреща му не беше местен човек с автомат.
Беше бял мъж, като него, стиснал в ръка револвер с из-
теглено назад петле.
– Проблем ли има? – попита шофьорът.
– Не и за нас – отвърна мъжът. Беше едър и набит, с
бузесто лице, около четирийсетгодишен.
– Не и за вас? – попита шофьорът и се огледа.13
Изпод сенките се появиха още мъже с насочени в
него оръжия. Всичките бели. Толкова много бели на то-
ва място изглеждаха странно.
– Това не беше планирано – промърмори той.
Другият тикна под носа му значка и служебна карта.
– Плановете претърпяха промяна – обяви той.
Шофьорът се наведе да разгледа документите. Тим
Саймънс, агент на ЦРУ.
– След като играем в един отбор, защо си наврял пи-
щов в лицето ми?
– Опитът ме е научил да не вярвам на никого, особе-
но в тази част на света – отвърна агентът. – Хайде, сли-
зай!
Шофьорът метна на рамо претъпканата си раница и
слезе. В ръцете си държеше два предмета.
Единият беше глокът – абсолютно безполезен срещу
толкова дула, насочени в него.
Вторият беше черната кутия. Доста полезна. И на
практика единственият му коз в предстоящите прегово-
ри. Включи захранването, натисна бутона и каза на
Саймънс:
– Това е взривно устройство. Отпусна ли червения
бутон, всички се изпаряваме. Камионът е натъпкан със
семтекс и от него ще остане само една дупка в земята.
– Глупости! – предизвикателно рече Саймънс.
– Предполагам, че не си напълно запознат с опера-
цията.
– Напротив.
– Помисли още веднъж. А след това погледни какво
има под калниците.
Саймънс кимна на един от колегите си, който измък-
на фенерче и се мушна под калника на задното дясно
колело. След няколко секунди се изправи. Лицето му
казваше всичко.
Въоръжените мъже отново се взряха в шофьора. Чис-
леното им превъзходство изведнъж беше престанало да
бъде фактор. Той много добре знаеше това, но знаеше и 14
друго – предимството му беше крехко и крайно неста-
билно. В тази игра можеше да има само един победи-
тел, но можеше и всички да се окажат губещи. Времето
му изтичаше. Това личеше по стягащите се около спу-
съците пръсти и оттеглянето на заден ход. Всяко движе-
ние издаваше намеренията им – да се измъкнат от об-
хвата на взривната вълна на семтекса, а след това да го
оставят да се самоубие или да го елиминират с точен из-
стрел, надявайки се товарът да остане непокътнат. Но и
в двата случая щяха да оцелеят – нещо, което беше най-
важната им цел. Защото със сигурност щеше да се появи
и друг товар за отвличане, и то без излишни жертви.
– За да се измъкнете навреме от зоната на взривната
вълна, ще трябва да тичате по-бързо и от Юсейн Болт –
предупреди ги шофьорът и вдигна кутията над главата
си. – Ще разполагате с цяла вечност да мислите за гре-
ховете си.
– Искаме само товара – каза Саймънс. – Предаваш
ни го и си свободен.
– Не виждам как ще стане – поклати глава шофьо-
рът.
Саймънс нервно погледна кутийката в ръката му.
– Отсреща са паркирани два пикапа – махна към да-
лечния край на двора той. – Заредени догоре, плюс ре-
зервни туби отзад. Имат и джипиеси. С тях дойдохме до
тук. Можеш да вземеш единия, който си избереш.
Шофьорът извъртя очи към пикапите. Единият беше
черен, а другият – зелен.
– И къде ще отида с него? – попита той.
– По-далече от тази дяволска дупка, предполагам –
каза Саймънс.
– Имам задача, която възнамерявам да изпълня.
– Задачата е променена.
– Защо ли не приключим с това още сега? – нетърпе-
ливо промърмори шофьорът и пръстът му започна да
освобождава бутона.
– Чакай! – вдигна ръка Саймънс. – Чакай!15
– Чакам.
– Избери си един пикап и се махай, по дяволите.
Едва ли си струва да умреш за този товар, нали?
– Може и да си струва.
– Имаш семейство в Щатите.
– Откъде знаеш?
– Просто знам. И вярвам, че искаш да се върнеш при
него.
– А как ще обясня загубата на товара?
– Няма да се наложи, повярвай ми – отвърна Сай-
мънс.
– Там е работата, че не мога – каза шофьорът.
– В такъв случай всички ще умрем. Толкова е прос-
то.
Шофьорът отново огледа паркираните автомобили.
Не вярваше на нито една дума от това, което чуваше.
Същевременно адски много искаше да оцелее, дори и
само за да оправи нещата на по-късен етап.
– Сам виждаш, че не сме талибани – подхвърли Сай-
мънс. – Аз съм от Небраска, по дяволите! Документите
ми са абсолютно редовни. Ти правилно отбеляза, че иг-
раем в един отбор. Иначе защо ще съм тук?
– Значи искаш да се оттегля мирно и кротко, така
ли? – попита най-сетне шофьорът.
– Това е офертата ми – кимна Саймънс.
– И как предлагаш да стане това?
– Преди всичко не отпускай бутона.
– Само ако и вие не докосвате спусъците – рече шо-
фьорът и предпазливо пое към пикапите.
Мъжете се отдръпнаха да му направят път.
– Ще взема зеления – внезапно обяви той, без да из-
пуска от очи лидера на групата, който неволно потрепна.
Това беше добре. Беше взел правилното решение.
Явно черният пикап беше миниран.
Стигна до зеления и надникна през страничното
стъкло. Ключовете бяха на мястото си, а на таблото на-
истина беше монтиран джипиес.16
– Какъв е обхватът на детонатора? – подвикна след
него Саймънс.
– Тази информация ще запазя за себе си – отвърна
шофьорът и хвърли раницата си на пътническата седал-
ка.
После седна зад волана и запали мотора. Стрелката
на горивото показваше, че резервоарът действително е
пълен. Но въпреки това той продължаваше да стиска
детонатора.
– Как да сме сигурни, че няма да ни взривиш от раз-
стояние? – подвикна Саймънс.
– Въпрос на обхват – отвърна шофьорът.
– Който не казваш какъв е.
– Значи просто трябва да ми се довериш, Небраска.
Точно както и аз трябва да ти се доверя, че този автомо-
бил не е миниран и няма да се взриви на стотина-двеста
метра от тук. Всъщност може би сте минирали другия...
Той натисна газта и пикапът се стрелна напред към
отворената порта на каменната сграда. Очакваше да
стрелят по него, но това не се случи. Май наистина бяха
повярвали, че отпускането на червения бутон ще дове-
де до тяхното унищожение.
Погледна черната кутия едва когато се отдалечи на
достатъчно разстояние. Ако мъжете действително бяха
от ЦРУ, предстояха да се случат още много неща. Но в
момента това изобщо не го интересуваше, въпреки че
държеше по-късно да разгадае загадката. За тази цел
обаче трябваше да остане жив.
Изключи захранването и хвърли кутията на съседна-
та седалка.
Сега вече наистина трябваше да изчезне. Надяваше
се да е възможно. Повечето хора идваха в тази част на
света просто да убиват или да бъдат убити.
 
Общи условия